Черноморски Маратон Ракитника

Морето, гората, пясъка и (полу)планината в едно.

Черноморски Маратон Ракитника.
Морето, гората, пясъка и (полу)планината в едно. 

Имах честта, удоволствието и болката (ооо да, болката) да участвам в първото издание на гореспоменатото събитие. 
Разделям участието си на няколко етапа, свързани не толкова с трасето, колкото с личните ми мисли, чувства и преживявания.

1. Избор на дистанция
Колко да бягам - въпроса стои винаги на дневен ред - от първия ден след обявяването на състезанието до ... до около 1-2 месеца след това, като някъде посредата сменяме бъдещото време с минало такова. Персоналните ми възможности се свеждат до това да измина 5 до 10 км, от които поне 20% разходка и зяпане на небето, листата, птичките и пчеличките. И както обикновено преди подобно състезание - избирах, мислих, избирах и при наличие на три възможности се спрях на средната. Така де, 33 км. в гората са по коварни от маратон (42 км) на асфалт, а 7 км си е загрявката преди старта, което остави варианта 16,5 км като логичен избор. Едва в края на състезанието осъзнах, че числото 7 не случайно е присъствало в "меню-то", но за това ще обясня по-късно.

2. Подготовка
Ми квот такоа, във вариант на колкото-толкова си мислех аз в деня преди старта осъзнавайки, че последните 3 месеца максималната дистанция измината на едно бягане от мен не надминаваше 8 км. Това ми даваше правото да съм спокоен, че ще преодолея с достойство цялата първа половина на дистанцията. В допълнение знаех, че първата половина е свързана предимно със спускане. Супер. Опитвах се да не си мисля за вторите 8 км, както и за това, че след толкова спускане природата (и организаторите) със сигурност ще намерят начин да ни компенсират.

3. Към старта
Събуждане. Вода. Кафе. Закуска. Дотукдобре. Клинче (не-шарено). Фланелка (шарена). Яке (че студено). Кола (че далеко). Пристигане...
Още с приближаването с колата към мястото на финала виждам в средата на улицата две сигнални жилетки и една стоп палка, както и прилежащите им човеци. Палката категорично ми посочи къде да спра, последва сваляне на стъкло и любезния въпрос "Моля, документите". Погледнах през прозореца към Коцето в очите и категорично отсякох, че нямам такива. При което той с нееднозначен намек отбеляза, че притежавам много хубав часовник... След още няколко шеги и закачки уточнихме къде може да паркираме без да пречим и продължихме към финала. При пристигането на финала получавам съобщение. Поглеждам телефона - от Тишо. Това е един иначе много симпатичен колега, който е част от ловна дружинка, която ловува в същата гора, през която минава трасето. Надяваме се, че организаторите са координирали нещата с ловната дружинка за да няма дивеч с маратонки. Съобщението на моя човек е кратко и ясно "Чакам те!". За по-голяма достоверност ми праща второ съобщение с координатите си. Очаква се бягането да е забавно. Смесвам се с тълпата, поздравяваме се, доклавам на организаторите, че ловците са готови и ни очакват. Всичко изглежда като да е наред.

4. Към старта
По-наблюдателните от вас са забелязали, че вече втора подред точка е със заглавие "към старта". Още по-наблюдателните са видели, че в предходната точка споменавам само за финал. Обяснението е просто - бягането стартира на 7, 16 и съответно 33 км. от точката в която се събираме и която се явява финал. Така, че като те изсипят на Х км. от мястото, нямаш друг шанс освен да се върнеш - т.е. процента на хората завършили и стигнали до финала се вдига драстично. Допълнително са направени специални сметки и разчети за да може всяка дистанция да стартира в различно време, така че участниците в отделните дистанции да завършат приблизително в едно и също време. Сложна организация, като в допълнение имаше и координация с няколкото автобуса, които ни извозваха към старта. 
Оказа се, че колкото и сложно да звучи всичко това, с правилната организация, никой не почувства затруднение или неудобство - браво на организаторите за което.
След всички тези обяснение от моя страна и техническата конференция от страна на Ники, всички се качихме по автобусите и отпътувахме към старта на 16,5 км. 
Кратко пътуване и достигнахме до заветната цел - гробищен парк Боровец. Гледката на два автобуса и слизащата от тях шарения успя да шашне малкото хора решили да почетат паметта на близките си в този момент. Надявам се да не сме оставили непреодолими душевни травми в душите им и да се е разминало само с едното "тия лудите пък откъде се взеха". Тихо и възпитано се изнесохме от гробището и се отправихме към точката на старта, на няколкостотин метра встрани.

5. На старта
Тук се случиха всички стандартни предстартови неща:
  - щуране (гора широка, пътища много)
  - търсене на тоалетна (гора широка, храсти много)
  - загрявка (пътища много, внимание за тия от предните точки)
  - снимки (нали за това сме дошли)
  - предстартова треска (адреналин и странно чувство за хумор)
  - концентрация (на тези, които съвсем сериозно са решили да се състезават)
  - въпроси (колко е часа, накъде е старта)
  - отговори (2 мин до старта! Старта винаги е към Вили (т.е. към фотоапарата) )
  - странности (10 сек преди старта се усетих, че съм застанал точно на първа линия)
  - 3,2,1 старт, хайдеее тълпата се понася напред
  - последно, но не и по важност - в продължение на почти 50 метра се движа с челната група (както казах по-горе по грешка се бях оказал на стартовата линия в точния момент)

6. По трасето
Старт. Лавината бегачи се понася от всичките ми страни. Пожелавам успех на бързаците и опитвам да си намеря темпото (моето).
В началото бе ... спускането. Голям кеф. 6-7 км основно спускане. Няколкото мини баирчета, бяха като малки камъчета опитващи се да влязат в маратонката. За щастие без успех. Тази подредба на трасето. ми даде възможност да достигна усмихнат и щастлив първата половина от трасето. Хубавото в тръгването със стартовата група, че шанса да видиш много от останалите състезатели по трасето ... докато минават покрай теб. Приятно е, че почти всеки намира да каже по някоя добра дума и така от събеседник на събеседник километрите се движат неусетно. 

Самото трасе е изключително красиво - тук мисля, че мога да цитирам организаторите "Толкова близо до Варна, с толкова много ГОРА... и толкова много МОРЕ! Уникално трасе, за пръв път място за провеждане на горско състезание по бягане, съчетаващо гледки от две от най-красивите черноморски местности – Лиман и Ракитник! Невероятна морска панорама за голяма част от маршрута, супер разнообразни терени – черни горски пътища, около 15% асфалтови отсечки, плажен пясък, катерене по каменист терен, затрудняващ каменист плажен терен и др."

Друг важен цитат от организаторите, който си припомнях по време на втората половина от трасето е "Опита ни показа, че най-запомнящите се състезания са тези, на които ви е било трудно и гадно. Постарали сме се да направим това състезание запомнящо се".

И последен цитат, който помага да се възприеме по-лесно втората част от трасето: "На няколко места сме сложили въжета, с които си помагате при спусканията, ако прецените, че имате нужда (б.а. за да не стане някой сакатлък)". Аз лично се възползвах и на съответните места си повисях по въжетата. В допълнение към въжетата се случваше да се държим за лиани, корени, храсти и други помощници - част от растителното разнообразие на района. Бързо се научих, да оглеждам нещата преди да се хвана за тях. Най-вече защото ваденето на бодли от дланите е досадна, времеемка и най-вече болезнена операция, а се оказа, че немалка част от храстите и висящите помощни растения са богато снабдени с бодли и бодилчета.

До средата на дистанцията всичко беше наред. В допълнение получих няколко ценни урока как да се придвижвам при изкачванията, което ми позволи да стигна до 10 км, още преди да превключа към спънатата си походка. 
Някъде между 8 и 9 километър успях да направя вече традиционното за мен объркване на трасето. Отново традиционно не бях сам. За щастие се разминахме само с около 300-400 метра допълнително търчане по баира.
Там някъде привършиха и черните пътища и трасето навлезе в т.нар. комбинирана фаза - основно пътеки през гората, на моменти пресичащи асфалтови отсечки покрай къмпинги и хижи - Ветеран, Черноморец, Фичоза. За да отговори на наименованието "Черноморски маратон" трасето няколко пъти слиза до плажната ивица където дори опитах да тичам ... с променлив успех. На местата приличащи на цивилизация започнаха да се появяват и хората с фотоапарати. Това допълнително усложни нещата. Така де, на този етап от трасето човек търси въздух, мускул, сила, воля и други подобни неща, а това което се подава насреща е умора, липса на въздух и мускул, желание да полегнеш ... и тогава виждаш ухилената физиономия на фотографа, който явно е решил да увековечи мъкоболката изписана на лицето ти. Тук искам да изкажа своята искрена благодарност на фотографите, че независимо от горенаписаното, някак си са успели да направят само хубави снимки, на които включително моя милост не прилича на нещо с което да бъдат плашени малките деца.
За да станат нещата още по-лоши достигаме района в който освен пътеки има и поляни. Които поляни хората ги използват за пикник. Не може да си представите каква воля се изисква да минеш покрай поляна, с налягали хора, от скарата цвърчи и мирише на кебапчета, щедро се лее биричка... а аз само миличко поздравявам с пресипнал глас, събирам си болката в пръстите, петите и мускулите и продължавам напред към финала. Ехххх ... мъка, мъка. 
Преодолявам и това изпитание - катеренето и свличането са вече зад гърба ми. В маратонките съм си събрал малко пясък за да ми напомня за огъващата се походка по пясъка и усещам как приближавам към финала.
В главата ми смътно започват да се събуждат спомени относно разказите на Ники, че за финала е оставена най-интересната и запомняща се част от трасето. Опитвам се да не си мисля, какво точно означава това, понеже съм участвал в няколко спортни събития на плажа на Галата и знам, че изкачването от плажа до горе не е приятна задача и за свежи хора. И ето го - плаж Галата, усмивки от поредния фотограф и успокояващото "Остана по-малко от километър" и не-толкова успокояващото "но е само изкачване и е много гадно". 

7. Финал
Започвам да изкачвам стълбите. Тежко-тежко, колко да е тежко - 1 км нагоре, краката ми започват да се огъват на 100 м. от началото на баира. Виждам разни хора ме подминавам, трудно различавам лица, но се хиля и им пожелавам успех и други хубави неща. Почти достигам средата на баира, когато отгоре виждам Катя, която подскача небрежно между дърветата и камъните и ми подвиква окуражаващо. Не знам откъде намират толкова енергия тези хора, а знам за нея че току що е завършила това дето аз в момента го катеря и е на път да изкачи баира за пореден път. Малко след това се случва поредното чудесно и невероятно нещо, в средата на баира, точно в края на павираната пътека и началото на четирикракото изкачване, е застанала една мила жена и раздава бонбони на бягащите. Смело мога да заявя, че това бяха най-вкусните желирано-захарни бонбони и независимо, че бяха на необозначен пункт по трасето, бяха едно от най-забележителните неща. Забързах 2 броя сладки изкушения и продължих към етапа 4х4. Както се очакваше най-най-най частта на бягането беше запазена за финалните метри. Баир, БАИР, БАИР!!! Голямо, стръмно, тежко, забавно (това аз ли го написах) изживяване (за оцелелите). Последни няколко метра в които краката се гънат. Кашкавала и пластелина вече ми се труват твърди като стомана пред опитите ми да се задържа на крака. Успявам да запазя поне донякъде достойнство и не включвам в режим 4х4 - позволявам си само да се прихващам и издърпвам по дърветата. Успявам. Баира свършва!!! Фото. Крива усмивка. Вили. Хубава усмивка. Фото. Последни метри. Финал. Поздравления. Прегръдки от любимия човек! Удовлетворение. Грамота. Въздух. Поздравления. Приятели. Болка. Крака. Оцелял. Тълпа. Споделяне. Мамка му баир. Някой иска ли да повтори? Студ - малко но от сърце. Боб. БОБ. В края на всяко бягане храната е поне 100 пъти по вкусна. В случая бяха приготвени няколко казана боб - за борба с умората, студа и глада. Пирфектно! 3 пъти. От своя страна и аз извадих стока - здравословни мъфини с банани и овесени ядки, както и нетолкова здравословни бисквити с овесени ядки. Изчезнаха. И двете кутии. Доволен съм.

8. Заключение
Бих желал да препоръчам на всеки любител на бягането, без значение дали на стадион, асфалт или гора, да има възможността да участва в подобно събитие. 
Организацията бе чудесна и на подходящото ниво.
Трасето бе красиво, забавно, с достатъчно разнообразни елементи.
Настилката - черно, бяло, асфалт, пясък, трева, дървета, поляни, гора.
Препятствията - слизания (включително и с въже), изкачвания (включително 4х4), ловни дружинки, пясък, вода, бира и кебапчета
Наградите - умора, болка, усмивки, чест, приятели, томбола, грамоти, медали

9. Окончателно мнение
Искаме пак. Елате и вие.