Мястото, където Слънцето и Земята се събират

Пещера „Утроба“

Мястото, където Слънцето и Земята се събират

Пещера „Утроба“ е тракийски светилище, датирано от XI - Х в. пр.н.е. Намира се на 20км от град Кърджали, близо до село Ненково. Пещерата представлява естествен процеп между две скали, който допълнително е бил издълбан и оформен от човешка ръка, наподобявайки вулва.

„Утробата“ не е голяма. Отворът е с височината 3 метра, ширината му е 2,5 метра, а дълбочината - точно 22 метра. В дъното на пещерата е издълбан олтар във формата на матка, с височина малко повече от един метър. Всеки ден в 12 часа през пукнатината в горната част на пещерата влиза слънчев лъч. В различните дни на годината лъчът достига до различна дълбочина, а в деня на зимното слънцестоене, слънчевият лъч изминава цялото разстояние от 22 метра и достига до самия олтар, където се задържа за няколко минути. Доц. Николай Овчаров разказва, че така „се сливат слънчевото и земното начало – слънчевото е лъчът на светилото, който прониква в земното, в утробата на Великата богиня майка – Земята.“ Любопитно е че целият район около пещерата е безводен, но от пещерата излиза вода, която се събира в малък басейн в подножието ѝ, след което се просмуква от скалата и никога не пресъхва. За сега пещерата „Утроба“ е единствената подобна открита в света.

Официалното откритие на пещерата се дължи на учителя спелеолог Минчо Гумаров. Водената от него група спелеолози години наред се опитва да открие пещерата, за която спелеологът е чувал от местните жители. Най-сетне в един пролетен ден на 1994 година, те забелязват странен процеп между две скали и решават да влязат в него. Оказва се че са намерили пещерата точно навреме, защото няколко минути по-късно часовникът оповестява че е 12ч. и мъжете стават свидетели на свещеното „оплождане“.

В продължение на 8 години, Минчо Гумаров държи в тайна откритието си. Най-сетне през 2002 година той убеждава доц. Николай Овчаров да посети пещерата. Археолозите са убедени, че пещерата „Утроба“ е дълго търсеният храм на Великата богиня - майка, за който се говори в няколко антични извори.