Провадия

Провадия

Провадия

Провадия

Град Провадия се намира в Североизточна България. Разположен край Провадийска река, в южната част на Провадийс­кия пролом през платото, на 30 м надморска височина, на 47 км от Варна. На 6 км югоизточно от града край гара Мирово е важното у нас находище на каменна сол с дебелина 3900 метра, отложена през късния перм. Открита е през 1926 г. Солен разтвор от находището по тръбопровод се пренася до химическия комбинат в гр. Девня. Провадия е гара на първата в нашите земи жп линия Русчук-Варна. Шосеен кръстопът е с връзки към Варна, Девня, Шумен, Тервел, Долен чифлик, Айтос и др.

Провадия е наследник на антично селище, възникнало през V век като византийска крепост и на средновековния български град-крепост Овеч. Византийският историк Георги Акрополит, както и поетът Мауел Фил /от 1305 г./ го наричат Проват, което означава овца, тоест от българското име Овеч или Овечград. Арабският географ Идриси го отбелязва с името Бурфанто. От гръцкото Проват е дошло сегашното име Провадия. Турците наричат града Първада и Правадъ. Освобождението на България от османско иго заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.
Старият безистен, хамами и джамия напомнят за времето, когато в града процъфтя­ват занаятите и търговията, когато идват тук търговци от Дубровник и Армения. Овеч се издига и като един от най-важните митрополитски центрове на България, наред с Търно­во ,Преслав, Червен, Дръстър, Средец и др.

Много десетилетия тук се изработват прочутите пеещи каруци - над 3000 годишно в началото на XX век. Това са пеещите каруци на писателя Йордан Йовков. След Освобождението в града се отварят мелници, маслобойни, фабрики за лакове, сапун, текстил. Пазар е и панаирен център на обширна селскостопанска околност. Около Връбница се про­веждал Сюютпанаир.

След Втората световна война започва бързо промишлено развитие. Тук са текстилният комбинат за производство на ленени платове, Заводът за готварска сол и разсол, Масленоекстрационният завод, заводът за химическо машиностроене, завод "Овеч" за подвижни работилници и гаражни оборудвания, филиал към химическия комбинат в Девня цех към завод "Елпром" - Варна - за електроуреди, дървопреработвателен завод.
От 1849 г. е открито светско училище с пръв учител Р. И. Блъсков. Църквата "Св. Никола" е построена през 1844 г. Часовниковата кула и възрожденският архитектурен комплекс в квартал Вароша, където е Ламбовата къща, са кътче от стария град. Освен градския музей, музейна експозиция има в къщата на Светослав Обретенов. Между историческите забележителности на Провадия са останките от средновековната крепост Проват /Овеч/ с Ташхисар /Калето/, Табиите, дяволската пътека, Калугерските дупки, трите църкви.
Провадийските бани имат солена и сярна вода. Лекуват редица болести. В Провадийското дефиле е и Венчанското кале.

Край града е паркът Пролет. За живописните околности на града пише немският пътешественик Мартин Грюнеберг през 1582 г. - "Мисля, че на света няма по-чудесно място от това", Виктор Тепляков, кореспондент на руската армия през 1829 г., очарован от разположението на града, го сравнява с романтичния средновековен град Пятигорск "Забележително място", "Град с изглед твърде хубав" се четат като възхвали на пътешественици от XVI и XVII век, а Евлия Челеби през 1651 г. го определя като "Безподобен град". В близост се намират: Побитите камъни, Средновековна Плиска, историко-археологическия резерват Мадара.

Интересни забележителности в града са:

Табиите - скални гробници

Скален манастир Шашкъните

Църквата "Св. Никола" - построена през 1844 г

Ламбовата къща

Художествената галерия

Къщата на Светослав Обретенов

Средновековната крепост Проват /Овеч/

Калугерските дупки

Часовниковата кула (XVI-XVII век)

Венчанското кале