Рила

Рила

Рила

Рила

Най-старото име на планината Дунакс /Донука/ и днешното Рила са от тракийски произход и означават „многоводна планина". Рила е най-високата планина в България и на Балканите и на четвърто място в Европа по височина след Алпите, Сиера Невада и Пиринеите. Най-високият й връх е Мусала - 2925 м. Рила има типичен планински характер - остри върхове и назъбени скалисти гребени, дълбоки коритни долини, циркуси и циркусни езера, обширни алпийски пасища, борови гори. Снежната покривка се запазва във високопланинските райони до края на месец юни. На връх Мусала само четири месеца температурата е над 0 С. Някога Рила е била покрита с ледници, които са издълбали огромни циркуси и са оставили около 190 красиви циркусни езера. Те са разположени на височина 2100-2800 м. Най-известни са Седемте рилски езера, Мусаленските езера и др.
Красивите черно-сини езера, непристъпните алпийски върхове, застиналото слънце на небето, разнообразието от растителност, водното богатство и кристално чистия въздух, правят Рила планина една от най-често посещаваните планини на България.. Трудно достъпна и негостоприемна в недалечното минало, днес Рила е значително усвоена за туризъм. До всички изходни пунктове на планината има удобни шосета. За улеснение на туристите и любителите на зимните спортове са изградени десетки хижи, заслони, почивни домове, а на места и цели курортни комплекси; прокарани са пътеки са съответната маркировка; построени са лифтове и ски-влекове. Въз основа на орографската й структура и на характерни морфографски белези Рила се дели на 4 главни дяла – Източна, Средна, Северозападна и Югозападна.

Какво да посетим:

Женският метох "Орлица"

Намира се на около 18 километра от Рилския манастир и на 3 километра от град Рила. Той е един от най-старите метоси на Рилския манастир. Сградата се реставрирана няколко пъти и в момента видът й е от 1863 година. Смята се , че е построена през 15 век.  В нея има интересни стенописи от 1478 година. "Орлица" е представлявал затворен от всички страни с каменни оградни зидове, комплекс с трапецовидна форма. В метоха се намира и средновековната църква "Св. Петър и Павел". Представлява малка на размери еднокорабна постройка.

Метохът "Пчелино"

Намира се близо до Рилския манастир, около 4 километра. Представлява малка жилищна сграда близо до църквата "Успение Богордично". Църквата на "Пчелино" много прилича на тази на метоха "Орлица". В нея се пазят икони от 1784 година. Стенописите са от 1834 година.

Рилският манастир

Включен е в Списъка на 100-те национални туристически обекта на 28 място. Той е най-величественият манастирски комплекс у нас. Архитектурното и художественото великолепие му отреждат това достойно място в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО , в който е включен през 1983 година. Манастирът е разположен на около 19 километра от град Рила, на около 40 километра от Благоевград, на 44 километра от Дупница и на около 120 километра от София. Основан е през десети век. За негов основател се смята видният български отшелник и лечител, покровителят на българския народ св. Иван Рилски. Той заедно със своите ученици и сподвижници създава монашеско общежитие, което е ядрото на Рилския манастир. Този комплекс е преживял какво ли не. Реставриран е няколко пъти тъй като е опожаряван и изоставян. Изграден е от гладки каменни зидове. Отвън изглежда непристъпен, но отвътре е приветлив, раздвижен и оживен от множество стълбища, аркади, чардаци. 

Хрельовата кула (на източната част на двора на Рилския манастир)

Тя е своеобразен художествен акцент в архитектурния ансамбъл на манастира. Единствената запазена сграда от старите постройки. Изградена е през 1335 година от севастократор Хрельо, за да служи като отбранителна кула. Има изработена с тухли украса. Надписът с името на създателя й както и годината на построяването също е направен с тухли. Кулата е с височина 23 метра и е квадратна. Зидовете са дебели 1,80 метра и са направени предимно от ломен камък и вар. Към всяка от четирите й страни са вградени по три мощни пиластра, които се свързват с арки. Помещенията от първи до четвърти етаж са предназначени за временно обитаване. Те имат подове от дъски и оскъдно осветление през бойниците. На петия етаж се намира параклисът "Преображение Христово". Има необичайна иконография. В източната му част се намира запазеното най-старо изображение на Иван Рилски. Изкачването на етажите става по каменни стълби, които са вградени в стените. По-късно монасите построяват малка постройка към кулата, която изпълнява ролята на камбанария.

Магерницата на Рилския манастир (Севрно крило)

Предсатвлява голяма манастирска кухня. Намира се в приземието на Севрното крило. Тя е масивно изградена пирамидална кула, която преминава през всички етажи и завършва над покрива с кубе. Висока е 22  метра. Магерницата е рядко архитектурно постижение.

Манастирската църква "Св. Богородица" (Рилски манастир)

Построена е през 1834 година от майстор Павел Иванович от с.Кримин. Изградена е на мястото на старата църква от времето на севастократор Хрельо (1335 - 1342 година), която била съборена от монасите след големия пожар през 1833 година. Тогава пострадали манастирските крила. Те са възстановени и доизградени във вида , в който ги виждаме и днес. Според Неофит Рилски, Хрельовата църква била "прекрасна" и наподобявала църквите от Атонските манастири.От тази църква са оцелели богато орнаментираните двери и владишкият трон на Хрельо.

 

Постницата "Св. Лука"

Намира се на около 2 километра източно от Рилския манастир. В нея е работил възрожденецът Неофит Рилски като учител в килийно училище.

Стобските пирамиди

Намират се в околностите на село Стоб, което е разположено на около 5 километра източно от град Рила и на около 15 километра северно от Благоевград (по пътя за град Рила и Рилския манастир). Интересните скални образувания, които приличат на пирамиди, са оформени в ръждивочервеникави седиментни и повечвто от тях са покрити със скални блокове.

Курортен комплекс Семково

 Разположен е в Югозападна Рила в Ковачкия дял. Над Семково се извисяват някои от най-високите върхова на тази част на Рила – вр.Черна поляна /Карааланица/(2716м.), вр.Скалец /Реджепица/ (2678м.), Ангелов връх (2643м.), в.Пъстри слап /Аладжа слап/(2683м.).